Тръмп заплаши Европа с мита заради Гренландия
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Европа с нови мита в размер на 10% , в случай че европейските страни се опълчват на проектите му за анексиране на Гренландия – самоуправляваща се територия под суверенитета на Дания. Изявлението му ускори напрежението в трансатлантическите връзки и провокира остра реакция измежду съдружниците в НАТО, предава Би Би Си.
По време на среща в Белия дом Тръмп съобщи, че „ може да наложи мита на страни, които не поддържат придобиването на Гренландия„, като акцентира, че островът е нужен на Съединени американски щати от позиция на националната сигурност .
В обява в обществените медии американският президент посочи, че новите мита грозят 8 европейски страни – Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Англия, Нидерландия и Финландия.
Размерът му ще бъде повишен на 25% на 1 юни, в случай че не бъде подписана договорка за „ цялостното и изцяло закупуване на Гренландия “ от Съединени американски щати, добави той.
Изказването идва на фона на възходяща интернационална опозиция против концепцията за анексиране на Гренландия. Освен Дания и самата Гренландия, редица европейски страни, както и политически сили в самите Съединени щати, показаха песимизъм и противоречие с сходен ход. В същия миг двупартийна делегация на американския Конгрес беше на посещаване в Гренландия в символ на поддръжка за територията и нейната автономност.
В 11-членната делегация участваха както демократи, по този начин и републиканци, в това число представители, които показаха безпокойствие от твърдата линия на Тръмп. Те организираха срещи с локални депутати, с датския министър председател Мете Фредериксен и с премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен. Ръководителят на делегацията, сенатор Крис Кунс, съобщи, че задачата на визитата е „ да се чуе гласът на локалните хора и да се върне в Вашингтон с обръщение за намаление на напрежението “.
Бившият общоприет секретар на НАТО и някогашен министър председател на Дания Андерс Фог Расмусен отправи остра рецензия към президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп поради реториката му във връзка с Гренландия, като я дефинира като „ гангстерска “ и рискова за интернационалния ред.
В изявление за „ Файненшъл Таймс “ Расмусен съобщи, че Тръмп употребява тематиката за Гренландия като „ оръжие за всеобщо разпръскване “ от действителните световни закани, най-много войната на Русия против Украйна. По думите му езикът, който американският президент употребява, все повече напомня този на силите, които Западът би трябвало да сдържа – Русия и Китай.
Тръмп неведнъж е заявявал, че Гренландия е от основно значение за сигурността на Съединени американски щати и че Вашингтон ще я получи „ по лесния или по сложния метод “ – фраза, тълкувана като намек за опция за покупка или даже за потребление на мощ. Според него Съединени американски щати би трябвало да „ имат “ острова, с цел да могат дейно да го защитят от евентуални закани от страна на Русия и Китай.
Гренландия е едва обитаема, само че богата на естествени запаси и има стратегическо географско състояние сред Северна Америка и Арктика. Това я прави значима за системи за ранно предизвестие при ракетни офанзиви и за наблюдаване на морския трафик в района. Съединени американски щати към този момент поддържат военно наличие на острова посредством базата Питуфик в северозападната част на Гренландия, където са ситуирани над 100 американски военнослужещи. По силата на настоящите съглашения с Дания Вашингтон има право да разположи и спомагателни войски при нужда.
Дания предизвести, че възможни военни дейности против Гренландия биха означавали завършек на НАТО, защото алиансът в никакъв случай не е бил изправян пред сюжет, при който една страна членка употребява мощ против друга. Европейските съдружници застанаха твърдо зад Копенхаген, като подчертаха, че сигурността на Арктика е обща отговорност на НАТО.
В този подтекст няколко страни – измежду които Франция, Германия, Швеция, Норвегия, Финландия, Нидерландия и Обединеното кралство – изпратиха дребни военни контингенти в Гренландия в границите на т.нар. разследваща задача . Френският президент Еманюел Макрон разгласи, че Франция ще изпрати „ сухопътни, въздушни и морски средства “ в района.
Местните управляващи в Гренландия също показват твърда позиция против проектите на Тръмп. Депутатът Аая Кемниц съобщи, че срещите с американските конгресмени ѝ дават вяра: „ Ние се нуждаем от другари. Нуждаем се от съдружници. “ Тя дефинира обстановката като „ маратон, а не къс спринт “, наблягайки, че натискът от страна на Съединени американски щати продължава още от 2019 година и обстановката се трансформира „ съвсем всеки час “.
Паралелно с това в американския Конгрес текат законодателни начинания както за блокиране на възможен опит за анексиране на Гренландия, по този начин и конкурентни оферти в поддръжка на сходен ход. Това в допълнение демонстрира дълбокото разделяне по тематиката в самите Съединени щати.
Изявленията на Тръмп за вероятни търговски наказания против Европа и твърдият му курс по въпроса за Гренландия задълбочават рецесията в връзките сред Вашингтон и европейските му съдружници и слагат под въпрос стабилността на трансатлантическото партньорство в миг на засилено геополитическо напрежение.
По време на среща в Белия дом Тръмп съобщи, че „ може да наложи мита на страни, които не поддържат придобиването на Гренландия„, като акцентира, че островът е нужен на Съединени американски щати от позиция на националната сигурност .
В обява в обществените медии американският президент посочи, че новите мита грозят 8 европейски страни – Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Англия, Нидерландия и Финландия.
Размерът му ще бъде повишен на 25% на 1 юни, в случай че не бъде подписана договорка за „ цялостното и изцяло закупуване на Гренландия “ от Съединени американски щати, добави той.
Изказването идва на фона на възходяща интернационална опозиция против концепцията за анексиране на Гренландия. Освен Дания и самата Гренландия, редица европейски страни, както и политически сили в самите Съединени щати, показаха песимизъм и противоречие с сходен ход. В същия миг двупартийна делегация на американския Конгрес беше на посещаване в Гренландия в символ на поддръжка за територията и нейната автономност.
В 11-членната делегация участваха както демократи, по този начин и републиканци, в това число представители, които показаха безпокойствие от твърдата линия на Тръмп. Те организираха срещи с локални депутати, с датския министър председател Мете Фредериксен и с премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен. Ръководителят на делегацията, сенатор Крис Кунс, съобщи, че задачата на визитата е „ да се чуе гласът на локалните хора и да се върне в Вашингтон с обръщение за намаление на напрежението “.
Бившият общоприет секретар на НАТО и някогашен министър председател на Дания Андерс Фог Расмусен отправи остра рецензия към президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп поради реториката му във връзка с Гренландия, като я дефинира като „ гангстерска “ и рискова за интернационалния ред.
В изявление за „ Файненшъл Таймс “ Расмусен съобщи, че Тръмп употребява тематиката за Гренландия като „ оръжие за всеобщо разпръскване “ от действителните световни закани, най-много войната на Русия против Украйна. По думите му езикът, който американският президент употребява, все повече напомня този на силите, които Западът би трябвало да сдържа – Русия и Китай.
Тръмп неведнъж е заявявал, че Гренландия е от основно значение за сигурността на Съединени американски щати и че Вашингтон ще я получи „ по лесния или по сложния метод “ – фраза, тълкувана като намек за опция за покупка или даже за потребление на мощ. Според него Съединени американски щати би трябвало да „ имат “ острова, с цел да могат дейно да го защитят от евентуални закани от страна на Русия и Китай.
Гренландия е едва обитаема, само че богата на естествени запаси и има стратегическо географско състояние сред Северна Америка и Арктика. Това я прави значима за системи за ранно предизвестие при ракетни офанзиви и за наблюдаване на морския трафик в района. Съединени американски щати към този момент поддържат военно наличие на острова посредством базата Питуфик в северозападната част на Гренландия, където са ситуирани над 100 американски военнослужещи. По силата на настоящите съглашения с Дания Вашингтон има право да разположи и спомагателни войски при нужда.
Дания предизвести, че възможни военни дейности против Гренландия биха означавали завършек на НАТО, защото алиансът в никакъв случай не е бил изправян пред сюжет, при който една страна членка употребява мощ против друга. Европейските съдружници застанаха твърдо зад Копенхаген, като подчертаха, че сигурността на Арктика е обща отговорност на НАТО.
В този подтекст няколко страни – измежду които Франция, Германия, Швеция, Норвегия, Финландия, Нидерландия и Обединеното кралство – изпратиха дребни военни контингенти в Гренландия в границите на т.нар. разследваща задача . Френският президент Еманюел Макрон разгласи, че Франция ще изпрати „ сухопътни, въздушни и морски средства “ в района.
Местните управляващи в Гренландия също показват твърда позиция против проектите на Тръмп. Депутатът Аая Кемниц съобщи, че срещите с американските конгресмени ѝ дават вяра: „ Ние се нуждаем от другари. Нуждаем се от съдружници. “ Тя дефинира обстановката като „ маратон, а не къс спринт “, наблягайки, че натискът от страна на Съединени американски щати продължава още от 2019 година и обстановката се трансформира „ съвсем всеки час “.
Паралелно с това в американския Конгрес текат законодателни начинания както за блокиране на възможен опит за анексиране на Гренландия, по този начин и конкурентни оферти в поддръжка на сходен ход. Това в допълнение демонстрира дълбокото разделяне по тематиката в самите Съединени щати.
Изявленията на Тръмп за вероятни търговски наказания против Европа и твърдият му курс по въпроса за Гренландия задълбочават рецесията в връзките сред Вашингтон и европейските му съдружници и слагат под въпрос стабилността на трансатлантическото партньорство в миг на засилено геополитическо напрежение.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




